Комплексът за климатолечение се намира в югозападната част на град Котел, като площта на територията му е 46,34 ха. Теренът е сравнително равнинен, като само в южната част на обекта релефът става по-стръмен. Падналите дъждовни води се оттичат бързо поради ествествения наклон на терена. Климатът е умерен и е формиран главно от полупланинското разположение на обекта.
На разглежданата територия дълго време се намираше почивна станция с бунгала за курортисти и столова, но след фалирането на собствениците, бунгалата бяха разпродадени, а голяма част от тях и разграбени. На обекта остана само полусрутената столова, както и една стопанска постройка, които така или иначе се смятат за опасни и се предвижда отстраняването им. Тяхното съществуване не е взето под внимание в предложената разработка. Растителността, която се състоеше предимно от влаголюбива дървесна растителност около реката, се запази, а на територията на комплекса бяха изсечени около 30 бр. диви джанки и круши.
Композицията на комплекса за отдих цели да се създаде единство между съществуващите невероятни природни дадености и новото благоустрояване на територията. Това се постига чрез хармоничното използване на местни материали, богато озеленена среда, запазени местни архитектурни традиции и екологичен режим на използване на автомобилни средства.
Главната концепция при благоустройството и паркоустройството на територията беше идеята да не се допускат личните автомобили на посетителите на комплекса вътре в него. За откритата сцена и за зареждане на ресторанта се предвиждат паркоместа и асфалтова настилка, както разбира се и достъпа на линейки и пожарни коли е обезпечен от усилената настилка в комплекса. Движението, както и например носенето на багажа от паркингите до вилните къщи, ще става чрез електромобили. Това допълнително ще подобри микроклимата на територията, чието главно предназначение ще е да бъде „инхалатор“ за своите посетители. Територията повече от 50 години се използва като рехабилитационен център за болни от астма.
Друга важна насока при проектирането беше комплексът да бъде от затворен тип, а в него да се създаде една интимна обстановка и се прероди атмосферата на стария Котел. Архитектурните елементи благоприятстват за това, но основният принос е на оформянето на екстериора – лозниците не са обособени в задните дворове на къщите, а са отпред, което напомня ранновъзрожденския стил на оформяне на дворното пространство.
Друга важна насока беше идеята да се изгради мемориална зона, която да има културно – историческа функция. Това е зоната с барелефи на видни котленски възрожденци.
Така се съчетават старата архитектура с модерните екологосъобразни технологии, климатолечението с образователната функция за една по-ползотворна рекреация на бъдещите посетители.
При изграждане на разглеждания обект в обемно–пространствено отношение са преследвани преди всичко следните основни цели: създаване на приятна и уютна обстановка за отдих, търсене на интересни акценти в цялостното решение на растителността, създаване на непосредствен преход от градска към лесопаркова среда, както и шумо- и ветрозащита, както и хигиенна фунция.
Поради равнинния терен обемната композиция трябва да бъде динамична и да допълва алейната мрежа. Това се постига чрез редуване на отворени и затворени пространства, чрез формиране на джобове по периферията на новопроектираните масиви, чрез непрекъсната промяна в силуета на растителните обеми. За да се направи още по-динамично пространството са проектирани и няколко моделирани хълма, които развиват комплекса и във височина. Те са затревени, някои от тях са облагородени с дървесна и храстова растителност, а други са оставени само със затревяване, за да може през зимата да се използват от децата за игри и спускане по тях с шейни.
Чрез дървесно-храстовата растителност се редуват гледки към реката, постига се изолация на отделните къщи и се образува единно пространсво.
Най-важно в композицията е съществуващото насаждение от черен бор, което трябва да бъде запазено и леко разнообразено по периферията. Изборът на растителността и начина на разполагане на отделните видове (солитери, групи, масиви) е пряко свързан и обусловен от конкретните качества на всеки отделен дървесен или храстов тип – форма, плътност и височина на короната, окраска и текстура на листната маса, багров ефект през различните сезони, време на цъфтеж, бързина на растеж и, не на последно място всички екологични свойства, даващи най-точна характеристика на възможностите за използване на даден растителен вид и начините за тяхното съчатаване.
Видовете с подчертано декоративно въздействие са разположени по периферията на групите и масивите и целят да създадат за почиващите една приятна обстановка за отмора, като същевременно разкриват интересни гледки както в самата територия на парка, така и към околностите на комплекса.
